Малка свещ

Аз живея под небето.

И в сърцето ти.

Аз съм твоята молитва,

която нощем идва.

Аз съм всичко, дето си.

Аз съм твоите очи.

Като слънце съм.

Отвътре – навън.

Аз съм като свещ,

мъничко гореща  

в ръката ти запалена

от любовен пламък.

Тръгвай

Отивай си от мислите.

Не идвай вече! Няма смисъл.

Да, аз още те обичам,

но тази обич е излишна.

Тя на никого не трябва.

Да не те обичам – става бавно.

И е даже невъзможно,

а мислех, че ще мога…